Tel: +359 878 805088
E-mail: info@taxirusebucharest.com

Тук може да намерите полезна информация за някои от най-интересните сгради в Букурещ.

Парламентарния дворец (Palatul Parlamentului)

Парламентарния дворец е втората най-голяма офис сграда в света по повърхност (след Пентагона) и трета най-голяма по обем (след Кейп Канаверал в САЩ и Голямата пирамида в Египет). Кристалният полилей в Залата на Правата на човека (Sala Drepturilor Omului) тежи 2,5 тона. Някои от полилеите имат до 7000 крушки.

Построен от лидера на комунистическата партия Николае Чаушеску, колосалния Парламентарен дворец (известен преди като Народния дворец) е втората по големина административна сграда в света след Пентагона. Участвали са 20 000 работници и 700 архитекти за да бъде построен. Дворецът разполага с 12 етажа, 1100 стаи, 98 м дълго фоайе и четири подземни нива, включително огромен противоядрен бункер.

Когато строителството започва през 1984 г., диктаторът е възнамерявал да бъде седалището на неговото правителство. Днес в него се помещава Румънския парламент и служи като международен конферентен център. Построен и обзаведен изцяло с румънски материали, сградата отразява работата на най-добрите майстори на страната.

А обиколка с екскурзовод превежда посетителите през малки секции от ослепителни стаи, огромни зали и помещения, използвани от Сената (когато не е в сесия). Интериорът е луксозен, показващ кристални полилеи, мозайки, дъбова ламперия, мрамор, златен варак, витражи и подове покрити с богати килими.

Дворец на Победата (Palatul Victoria)

Двореца на Победата (румънски: Palatul Victoria) е сграда до площада на Победата, Букурещ, построена през 1937 г., в която е седалището на министър-председателя на Румъния и правителството му. Дворецът е построен под надзора на Диулиу Марку (1885-1966), студент във висшето училище по архитектура в Букурещ (1906) и в училището за изящни изкуства в Париж (дипломиран през 1912). Монолитната структура материализира строг израз на неокласически стил.

Сградата, която се извисява над площада на Победата (Piata Victoriei), понася тежки щети по време на Втората световна война, поради което претърпява значителни реставрационни работи (1944-1952).

Първоначално проектиран да бъде седалище на Министерството на външните работи, двореца на Победата е седалище на Министерството на външните работи и на Съвета на министрите по време на комунистическия период и през 1990 г. става централа на първото правителство на посткомунистическа Румъния.

Дворецът е обявен за исторически паметник през 2004 г.

Дом на Свободната Преса (Casa Presei Libere)

Домът на свободната преса (румънски: Casa Presei Libere), наричан по-рано Дом Скантении, е една от забележителностите в северната част на Букурещ, най-високата в града между 1956 г. и 2007 г.

Сградата е построена по време на режима (между 1952 и 1957) и служи като щаб на публикациите на партията (Скатения), като по този начин, чрез манипулиране, институцията напълно принадлежи на комунистическите власти. Като реакция за това положение, след революцията през 1989 г., името на сградата е променено в Дом на свободната преса.

Сградата съчетава елементи, насърчавани от Руската съветска архитектура с детайли, характерни за религиозната архитектура развивана във Влашко и Молдова. Точно както повечето мегаструктури, издигнати по време на комунистическия режим, сградата поразява със своите размери. Хоризонталната координата на сградата надхвърля своята вертикална линия, и разликата е толкова голяма, че естетическото въздействие едва ли може да бъде пренебрегвано. Тя има основи с площ от 280x260 м, общата застроена повърхност е 32000 кв. м. и има обем от 735 000 m³. Височината и е 91.6 м без телевизионната антена, чиито размер са допълнителни 12.4 м, с което общата височина достига 104 м.

В момента сградата се използва за цели, подобни на тези, обслужвани до 1989 г. (редакции и печатарски преси).

Царския палат (Palatul Regal)

Издигнат между 1927 г. и 1937 г. в неокласически стил, дворецът е бил дом на крал Карол II и на сина му, крал Михай I, до 1947 г., когато монархията е премахната в Румъния. В залите на този дворец, крал Михай, на възраст 18 години, довел до преврат, който изместил про-нацисткото правителство по време на Втората световна война и поставил Румъния на страната на съюзниците. Днес, в бившия Царски дворец се помещава румънският Национален музей на изкуствата.

Румънския Атенеум (Ateneul Roman)

Дело на френския архитект Алберт Галерон, който също е проектирал Националната банка на Румъния, Атенеума е завършен през 1888 г., финансиран почти изцяло със средства, дарени от широката общественост. Една от най-видните обществени кампании за набиране на средства някога в Румъния, "Дай една стотинка за Атенеума", спасява проекта, след като първоначалните покровители изчерпват средствата. С високия си купол и дорийски колони, Атенеума прилича на древен храм.

Фоайето разполага с красиво боядисан таван, украсен с позлата и каскада от извити като къдрици тераси около вито стълбище. Пръстен от розови мраморни колони е свързан с преливащи арки, където сложни месингови фенери висят като скъпоценни камъни от огърлица. В концертната зала, чувствени стенописи покриват тавана и стените. Известна в цял свят със своята изключителна акустика, това е най-престижната концертна зала и дом на румънската филхармония Георге Енеску в Букурещ.